Той продължи да превзема замъка Стърлинг и Шотландия за кратък период беше почти свободна от окупационни английски сили. През октомври Уолъс нахлу в Северна Англия и опустоши окръзите Нортъмбърланд и Къмбърланд, но неговата нетрадиционна брутална бойна тактика (съобщава се, че той одра мъртъв английски войник и запази кожата му като трофей) само послужи за още повече антагонизъм срещу англичаните.

​

Когато Уолъс се завръща в Шотландия през декември 1297 г., той е провъзгласен за рицар и провъзгласен за пазител на кралството, управлявайки от името на сваления крал. Но три месеца по-късно Едуард се завръща в Англия, а четири месеца след това, през юли, отново нахлува в Шотландия.  На 22 юли войските на Уолъс претърпяват поражение в битката при Фолкърк и веднага след това военната му репутация е съсипана и той се отказва от попечителството си. След това Уолъс служи като дипломат и през 1299 г. се опитва да събере френска подкрепа за бунта на Шотландия. За кратко той постигна успех, но французите в крайна сметка се обърнаха срещу шотландците, а шотландските лидери капитулираха пред англичаните и признаха Едуард за свой крал през 1304 г.

​

Улавяне и изпълнение

Не желаейки да прави компромис, Уолъс отказва да се подчини на английското управление и хората на Едуард го преследват до 5 август 1305 г., когато го залавят и арестуват близо до Глазгоу. Той е отведен в Лондон и осъден като предател на краля и е обесен, изкормен, обезглавен и разчетван. Той е разглеждан от шотландците като мъченик и като символ на борбата за независимост, а усилията му продължават и след смъртта му.  Шотландия получава своята независимост около 23 години след екзекуцията на Уолъс с Единбургския договор през 1328 г. и оттогава Уолъс е запомнен като един от най-големите герои на Шотландия.